Към всички статии
Blastocystis е микроскопичен паразит, който може да живее в
храносмилателния тракт. Blastocystis може да се предава чрез храна или вода или чрез
контакт с човешки или животински изпражнения. Инфекцията с Blastocystis
обикновено е по-често срещана сред хора, които живеят или пътуват до развиващи
се страни и сред хора, които работят с животни.
Blastocystis при хората някога е бил идентифициран като един
вид, Blastocystis hominis. Изследователите са открили няколко вариации - или
различни видове, или различни щамове в рамките на един вид. Научното
наименование, използвано сега, е Blastocystis spp, съкращение, което означава
„множество видове“. Инфекцията с бластоциста се нарича бластоцистоза.
Blastocystis е разпространен чревен протозой, който заразява
различни гръбначни животни. Инфекцията с Blastocystis при хора е свързана с
коремна болка, диария, запек, умора, кожен обрив и други симптоми.
Изследователи, използващи различни методи и изследващи различни групи пациенти,
съобщават за асимптоматична инфекция, остра симптоматична инфекция и хронична
симптоматична инфекция.
Разликите в сметките са довели до разногласия относно ролята
на Blastocystis при човешките заболявания и значението на лечението им.
По-доброто разбиране на броя на видовете Blastocystis, които могат да заразят
хората, заедно с осъзнаването на ограниченията на съществуващите клинични
лабораторни диагностични техники може да обясни голяма част от различните
мнения по този въпрос.
Обсъжда се възможността с несъгласието да е причинено от
появата на конкретни патогенни варианти на Blastocystis, заедно с потенциалната
роля на инфекцията с Blastocystis при синдрома на раздразнените черва (IBS).
Обсъждат се констатациите относно ролята на протеаза-активиран рецептор-2 при
чревно заболяване, което може да обясни наличието на коремна болка и дифузни
симптоми при инфекция с Blastocystis, дори при липса на треска и ендоскопски
находки. Наличието на по-добри диагностични техники и лечения за инфекция с
Blastocystis може да бъде от полза за разбирането на хронични стомашно-чревни
заболявания с неизвестна етиология.
Blastocystis е неподвижен и е единственият Stramenopile, за
който е известно, че често причинява инфекция при хора.
Един от най-ранните съобщения за симптоматична бластоцистоза
се появява през 1899 г. и е последван от спорадични съобщения през 20-ти век,
които се ускоряват през 1984 г. В САЩ проучване от 1987 г. на Центъра за
контрол на заболяванията показа, че честотата на поява на Blastocystis в проби
от клинични лаборатории в САЩ е относително ниска - 2,6%.
Blastocystis сега е най-разпространената моноинфекция при
симптоматични пациенти в САЩ и е открита 28,5 пъти по-често от Giardia lamblia
като моноинфекция при симптоматични пациенти в проучване от 2000г.
Най-честите оплаквания на пациенти с бластоцистоза са: силен
коремен дискомфорт, придружен от коремна болка, диария, гадене. Симптомите,
извлечени от литературата, включват още анорексия, подуване на корема, спазми, запек,
редуващи се епизоди на диария и запек, водниста диария, диария със слуз,
повръщане, дехидратация, безсъние, гадене, загуба на тегло, неработоспособност,
отпадналост, замаяност, флатуленция, пруритус и тенезми. Съобщава се за кръв в
изпражненията, както и прекомерно количество слуз и левкоцити.
Има изнесени случаи за дерматологично засягане още от 1993г,
като след лечение за Бластоцистоза, обривите са изчезнали. Дерматолозите са
открили инфекция с Blastocystis със статистически значима честота при пациенти
с алергични и кожни заболявания.
Диагнозата на инфекция с Blastocystis включва откриване на
микроорганизма и определяне дали неговото присъствие е отговорно за проявените
клинични оплаквания. Повечето клинични методи се стремят да идентифицират
инфекцията чрез намиране на организма в проби от изпражнения. Вариациите на
този метод могат да включват концентрация, оцветяване, култивиране и екстракция
на ДНК, последвано от тестване на полимеразна верижна реакция (PCR).
Съвременното лечение на Blastocystis обикновено е с Метронидазол,
като проучвания от Близкия изток и САЩ съобщават за успех на лечението и с Ко-тримоксазол
(TMP/SMX), нитазоксанид и рифаксимин.