Към всички статии
CMV - Вирусът, който лъже, че е настинка ⚠
Цитомегаловирусът (CMV) е често срещан вирус. Веднъж заразен, тялото ви запазва вируса за цял живот. Повечето хора не знаят, че имат CMV, тъй като този вирус рядко причинява проблеми при здрави хора.
Човешкият цитомегаловирус (CMV) принадлежи към семейството на херпесните вируси. Разпространява се чрез телесните течности – слюнка, кръв, урина, кърма, семенна течност и влагалищен секрет. Най-често се предава по полов път и при кръвопреливания, но съществува и вродена форма, при която бременна жена се заразява за първи път и предава инфекцията на бебето. Усложнения крие и инфекцията при хора след трансплантации поради намалената им имунна защита.
При здрави хора инфекцията с CMV често протича безсимптомно или с леко общо неразположение. То може да включва лесна умора, болки в мускулите и ставите и температура. След тези нехарактерни симптоми, инфекцията преминава в латентна форма и остава в тялото за цял живот. Вирусът може да се реактивира при отслабване на имунните сили на организма. Тъй като CMV атакува имунната система, хората, заразили се с него, са с повишен риск от друго заболяване, наречено инфекциозна мононуклеоза, причиняващо се от EBV (Epstein-Barr virus). Няма лечение, но може да се подържа в неактивно състояние с използване на съответни медикаменти.
Ако сте бременна или ако имунната ви система е отслабена, CMV става проблем. Жените, които развиват активна CMV инфекция по време на бременност, могат да предадат този вирус на своите бебета, които след това могат да получат симптоми. За хора, които имат отслабена имунна система, особено хора, които са имали трансплантация на органи, трансплантация на стволови клетки или трансплантация на костен мозък, CMV инфекцията може да бъде фатална.
Цитомегаловирусът се отнася към групата на херпесните вируси. Вирусът е широко разпространен: антитела към него се изолират при 10-15 % от тинейджърите и при 40 % от възрастните. Цитомегаловирусната инфекция не винаги се разпознава. Инкубационният период след заразяване е до 60 дни. През този период е възможно инфекцията въобще да не се прояви, след което се наблюдава общ спад на имунитета и стрес.
Цитомегаловирусната инфекция често се взима за остро респираторно заболяване или остра респираторна вирусна инфекция, заради подобните симптоми – повишена температура, слабост, главоболие, продължителна треска. При цитомегаловирусната инфекция също са възможни усложнения като пневмонии, артрити, енцефалит и др. Случва се инфекцията да протича с лека форма на хепатит.
Цитомегаловирусът поразява много различни органи. Може да предизвиква възпаление на черния дроб, далака, дебелото черво, надбъбречните жлези, органите на урогениталния тракт, както и алергични реакции, обрив, сърбеж. Заради спадналия имунитет цитомегаловирусната инфекция е причина за често боледуване от респираторни и други заболявания.
ℹ Особеност при цитомегаловирусната инфекция е повишеното слюноотделяне.
Oт страна на гастроинтестиналния тракт най-често свързаните прояви са:
- засягане на черен дроб - болка, стягане в областта на дясно подребрие. Лабораторни установени завишени стойности на чернодробни ензими - АСАТ, АЛАТ и др.
- засягане на дебелото черво - спазми, колики, редуване на диария и запек, слуз в изхожданията, подуване на корема. Промените са най-изразени в областта на ляв колон, но при липса на правилно или закъсняло лечение могат да обхванат цялото дебело черво.
Напоследък след преболедуване с COVID-19, заедно с пост-ковид симптоматиката и спадане на имунитета се наблюдават често обостряне и насложени към хроничен титър антитела както за CMV, така и за EBV. При съответна клинична картина и симптоматика и изключване на друг тип причини относно промените по хода на ГИТ е необходимо започване на таргетна терапия за получаване на задоволителни резултати.
Възможно е да се засегнат кръвоносните съдове на очите. При жените вирусът поразява матката, маточната шийка, при мъжете – уретрата и тестисите.
Трябва да се отбележи, че вирусът не е от най-заразните – т.е. за да се получи заразяване се изисква многократно или продължително контактуване с вирусоносител.
Заразяването се получава:
🔸 при полов контакт,
🔸 по въздушно-капков път (при кихане), чрез слюнка (чрез целувка),
🔸 при преливане на кръв или трансплантация на орган,
чрез плацента при бременност,
🔸 по време на раждане,
🔸 при кърмене на детето.
👉 Диагностика на цитомегаловирус
Лабораторните тестове – включително тестове на кръв и други телесни течности или тестове на тъканни проби – могат да открият цитомегаловирус.
👉 Кога цитомегалувирусът трябва да се следи?
1. Най-сериозно усложнение, до което води цитомегаловирусната инфекция е свързано с бременността, инфектиране на ембриона, или новороденото. При бременност вирусът поразява нервната система на плода. Това е една от причините за ранните спонтанни аборти. При заразяване на плода през бременността 20-30 % от болните новородени загиват. За съжаление, вродената цитомегаловирусна инфекция практически не се поддава на лечение, затова се налага взимането на превантивни мерки.
Цитомегаловирусната инфекция може да се излекува успешно, важното е да не се допусне мобилизация на вируса. Активността на вируса трябва да се следи и контролира задължително при бременните жени. Понастоящем при всяка четвърта жена в детеродна възраст се изолира този вирус. Съвременните профилактични методи могат да предотвратят заболяването и последващите усложнения при детето. Желателно е да се вземат предварителни профилактични мерки при планиране на бремеменност.
2. При страдащи от рецидивиращ херпес.
3. При понижен имунитет. Обикновено цитомегалувирусът „спи“ в организма и не причинява вреди. При спад на имунитета, чести простудни заболявания, стресови ситуации, вирусът става активен.
4. При имунодефицитни състояния. Особено важно е да се контролира цитомегаловируса при хора с имунен дефицит – заразени с ХИВ, пациенти, подложени на химиотерапия. Имунната система не би се справила с подобно натоварване и може да доведе до сериозно влошаване на състоянието на болния.
👉 Как да се предпазим от цитомегаловирус?
Внимателната хигиена е най-добрата профилактика срещу цитомегаловирус. Можете да вземете следните предпазни мерки:
🔹 Мийте ръцете си често. Използвайте сапун и вода за 15 до 20 секунди, особено ако имате контакт с малки деца или техните пелени, слюнка или други устни секрети.
🔹 Избягвайте контакт със сълзи и слюнка, когато целувате дете. Вместо да целувате дете по устните, например, целунете го по челото. Това е особено важно, ако сте бременна.
🔹 Избягвайте да споделяте храна или да пиете от същата чаша като другите. Споделянето на чаши и кухненски прибори може да разпространи CMV.
🔹 Внимавайте с предмети за еднократна употреба. След изхвърляне на памперси, тъкани и други предмети, замърсени с телесни течности, измийте добре ръцете си, преди да докоснете лицето си.
🔹 Почистете играчките на детето си. Почистете всякакви повърхности, които влизат в контакт с урината или слюнката на децата.
🔹 Правете си безопасен секс. Носете презерватив по време на сексуален контакт, за да предотвратите разпространението на CMV през сперма и вагинални течности.
🔹 Ако имате отслабен имунитет, може да приемате антивирусни лекарства за предотвратяване на CMV заболяване.
Експерименталните ваксини се тестват за жени в детеродна възраст. Тези ваксини могат да бъдат полезни за предотвратяване на CMV инфекция при майки и бебета и за намаляване на вероятността бебетата, родени от жени, които са заразени по време на бременност, да развият увреждания.
👉 Лечение на цитомегаловирусна инфекция
Засега не се лекува, само се потиска.
Като цяло здравите деца и възрастни не се нуждаят от лечение. Здравите възрастни, които развиват CMV мононуклеоза, обикновено се възстановяват без лекарства.
Новородените и хората с отслабен имунитет се нуждаят от лечение, когато изпитват симптоми на CMV инфекция. Видът на лечението зависи от симптомите и тежестта.
Антивирусните лекарства са най-често срещаният начин за лечение. Тези лекарства могат да забавят репродукцията на вируса, но не могат да елиминират вируса. Изследователите изучават нови лекарства и ваксини за лечение и профилактика на цитомегаловирус.
Изисква се комплексна терапия, която цели да спре вирусната инфекция и да повиши защитните сили на организма. За съжаление все още не са открити средства, които да отстранят цитомегаловируса от тялото, той остава завинаги в него. Целта на лечението е да се потисне активността му и да се поддържа неговото пасивно състояние. Носителите на инфекцията трябва да водят здравословен начин на живот, да се хранят пълноценно, да приемат достатъчно витамини.
Самолечението е недопустимо при активиране на вируса, само лекарят може да назначи адекватна антивирусна терапия с имунностимулиращи средства.
Понастоящем се провежда изследователска работа за намиране на ефективен противовирусен препарат срещу херпесните вируси, в това число и на цитомегаловируса. Лекарите възлагат надежди на глициризиновата киселина, която се извлича от корена на билката Сладък корен (Glycyrrhiza Glabra, сладник, лакрица, ликорис), която по всички показатели дава сериозни индикации, че може да се използва ефективно срещу цитомегаловируса.