Към всички статии
Еозинофилният гастроентерит е рядко храносмилателно заболяване, характеризиращо се с триадата от еозинофилна инфилтрация на сегменти от стомашно-чревния тракт, аномалии на стомашно-чревната функция (вариращи от диспепсия и обструкция до диария и асцит) и изключване на други заболявания с периферна еозинофилия.
Признаци и симптоми
Прогнозата при този патологичен процес е доста съмнителна. Пряко зависи от проявлението на възникналите нарушения, наличие на съпътстващите патологии, а също от индивидуални особености на болния.
Еозинофилният гастроентерит може да засегне всяка част от стомашно-чревния тракт от хранопровода до ректума.
Симптомите включват дисфагия (понякога представяща се като притискане на храна), киселини, коремна болка, гадене, повръщане, диария, загуба на тегло и подуване на корема (възможен е асцит). Прогресиращата възпалителна реакция се съпровожда с подуване и къркорене в корема, нарушения при изхождането под формата на диария.
В резултат на това се потиска процеса на усвояване на необходимите хранителни вещества, развива се сухота на кожата, косопад, ноктите се рушат.
Еозинофилната инфилтрация може да включва един или повече слоеве на стомашно-чревната стена.
Конкретните симптоми, присъстващи при всеки човек, зависят от слоя и мястото на засягане. Най-често се засягат стомашната стена и тънките черва.
➡️ Засягането на лигавицата води до загуба на протеин ентеропатия и малабсорбция.
➡️ Засягането на мускулния слой причинява коремна болка, повръщане, диспептични симптоми и запушване на червата.
➡️ Субсерозното засягане причинява предимно асцит с подчертана еозинофилия. Понякога е наличен еозинофилен плеврален излив.
Най-често усложнение от еозинофилен гастроентерит е чревна непроходимост. Освен това заболяването често води до прогресираща анемия.
Еозинофилният гастроентерит е хронично, нарастващо и отслабващо състояние.
Причини
Точната причина за еозинофилен гастроентерит не е известна. Някои случаи на това заболяване могат да бъдат причинени от свръхчувствителност към определени храни или други неизвестни алергени.
Често има фамилна анамнеза за алергия. Атопия (астма, сенна хрема или екзема) присъства при подгрупа пациенти. Хранителните алергии са често срещани.
Точните причини за възникване на тази патология и до сега остават под въпрос. По-рано се смяташе, че еозинофили могат да се отлагат по стените на органите на стомашно-чревния тракт на фона на хранителна алергия.
Но този факт не се доказва в рамките на изследвания. Като възможни причини също се разглеждали съществуващи автоимунни нарушения с различна природа, бронхиална астма, паразитни инвазии и много други.
При приблизително 15% от хората с тази диагноза съществуват някакви атопични състояния. Обяснението на ролята на атопията в развитие на еозинофилно възпаление така и не се получава.
В продължение на дълъг период се разглежда теорията за наследствената предразположеност към еозинофилен гастроентерит.
Днес учените стигат до заключението, че това възпаление е в резултат на комплексно въздействие върху организма на едновременно няколко фактора – външни и вътрешни, стимулиращи делението и повишаващи активността на еозинофилните клетки.
Засягане на популацията
Според статистиката, сред всички заболявания от страна на стомашно-чревния тракт на тази болест се падат не повече от 2%.
Еозинофилният гастроентерит е рядко заболяване (10/100 000), което засяга както мъже, така и жени, но е малко по-често при мъжете. Пиковото разпространение е при деца и възрастни на възраст 20-50 години. Докладваното разпространение се е увеличило значително и това вероятно се дължи на предшестваща недостатъчна диагноза. Хората с анамнеза за алергии, екзема и сезонна астма са по-склонни да развият това заболяване. Установено е, че мъжете в по-голяма степен се предразположени към тази патология.
При някои хора с тази диагноза се открива взаимовръзка с някакви предшестващи заболявания, например, с хелминтози. Но в 80% от случаите не се установява никаква взаимовръзка.
Понякога това възпаление се открива при деца. В детска възраст то протича значително по-тежко и обикновено се израства и отшумява с растежа на детето. Някои учени разглеждат еозинофилния гастроентерит като отделна патология.
Свързани заболявания
Симптомите на следните заболявания могат да бъдат подобни на тези на еозинофилен гастроентерит. Сравненията могат да бъдат полезни за диференциална диагноза:
🔅 Болестта на Whipple е необичайно храносмилателно разстройство с микробен произход, което засяга лигавицата на тънките черва и води до малабсорбция на хранителни вещества. Това разстройство може да засегне и други органи на тялото.
🔅 Рефрактерната цьолиакия е хронично нарушение на чревната малабсорбция, причинено от непоносимост към глутен, неразтворим компонент на пшеницата и други зърнени храни. Клиничното и хистологично подобрение на симптомите следват след спиране на диетичните зърнени храни, съдържащи глутен.
🔅 Мастоцитозата е генетично заболяване, характеризиращо се с необичайни натрупвания на определен тип клетки (мастоцити), които обикновено се намират в съединителната тъкан. Могат да бъдат засегнати черният дроб, далакът, белите дробове, костите, кожата и понякога мембраната около мозъка и гръбначния стълб (менингите).
🔅 Тропическо спру - заболяване с неизвестна причина, се характеризира с малабсорбция, множество хранителни дефицити и аномалии в лигавицата на тънките черва. Изглежда, че е придобит и свързан с условията на околната среда и храненето и е най-разпространен в Карибите, Южна Индия и Югоизточна Азия.
🔅 Хипереозинофилният синдром се характеризира с изразена еозинофилия в кръвта. Свързано е с нарушено производство на миелоидни прекурсорни клетки или лимфоидни Т клетки. Има подчертана клинична хетерогенност. В този ред на мисли трябва да се изключи и хематологично злокачествено заболяване.
🔅 Болестта на Crohn, известна също като илеит, регионален ентерит или грануломатозен колит, е форма на възпалително заболяване на червата, характеризиращо се с тежко, хронично възпаление на стената на стомашно-чревния тракт.
Диагноза
Тази болест може да бъде заподозряна на първо място на основата на лабораторни методи на изследване.
Сред тях са кръвни изследвания, при които е най-често повишеното количество еозинофили и изследване на изпражненията. От инструменталните се използва контрастна рентгенография.
Някои пациенти имат повишен IgE и еозинофилия на тъканите и кръвта. Внимателната анамнеза насочва към вземане на биопсии след адекватна преценка от страна на лекаря.
Резултатите от биопсията обикновено са достатъчни за диагностиката на заболяването.
Стандартни терапии и лечение
Елиминирането на храни, към които човек е алергичен, може да се окаже полезно в някои случаи.
Кортикостероидното лекарство преднизон обикновено е ефективно за лечението на еозинофилен гастроентерит.
Понякога будезонидът може да бъде полезен. Може да се опита имуносупресивна терапия с азатиоприн.
Хирургията се прилага само при тежки случаи, при които има запушване на червата. Другото лечение е симптоматично и поддържащо и е насочено към париране на признаците на анемия.
References
JOURNAL ARTICLES
Zhang M, Li Y. Eosinophilic gastroenteritis: A state-of-the-art review. J Gastroenterology and Hepatology 2017;32:64–72
Rached A, Hajj W. Eosinophilic gastroenteritis: Approach to diagnosis and management. World J Gastrointest Pharmacol Ther 2016;7:513-523
Collins MH. Histopathologic features of eosinophilic esophagitis and eosinophilic gastrointestinal diseases. Gastroenterol Clin N Am 2014:43:257-268
Abdulrahman AA. Storr MA. Shaff EA.Eosinophilic colitis: an update on pathophysiology and treatment. British Medical Bulletin 2011; 100: 59–72.
INTERNET
Nguyen MN T, Szpakowski J-L. Eosinophilic Gastroenteritis. Medscape. Updated Jan 11, 2017. http://emedicine.medscape.com/article/174100-overview Accessed March 7, 2018.