Към всички статии
Peutz-Jegher’s Syndrome – PJS
Синдромът на Пьотц-Йегерс (Peutz-Jegher’s Syndrome – PJS) е рядко автозомно-доминантно заболяване с променлива пенетрантност. Характеризира се с кожно-лигавични хиперпигментации и доброкачествени хамартоматозни полипи на стомашно-чревния тракт. Пациентите с PJS имат 15-пъти по-голям риск за развитие на интестинален карцином в сравнение с общата популация.
Синдромът бил описан през 1921 от холандския лекар Ян Пьотц (1886-1957), който забелязал връзка между интестиналните полипи и кожно-лигавичните макули при едно холандско семейство. Американският лекар Харолд Йегерс описва подробно синдрома през 1949 г, а епонима Peutz-Jeghers Syndrome е въведен пет години по-късно от радиолога Андре Брувер.
Каква е честотата на синдрома?
Честотата на PJS е между 1 на 60 000 и 1 на 300 000 души. Една трета от засегнатите лица имат симптоми по време на първите 10 години от живота си. Средната възраст, на която се появяват първите полипи е 11-13 години, приблизително 50% от болните са имали проявена симптоматика до 20-годишнина възраст.
Къде се крие причината за този синдром?
Причината за синдрома на Пьотц-Йегерс в повечето случаи (66-94%) се явява зародишна мутация на тумор-супресорния ген STK11/LKB1 (серин / треонин киназа 11), разположен на късото рамо на 19-та хромозома. Свръхекспресията на този ген може да предизвика спиране на растежа на клетките в G1 фазата на клетъчния цикъл. Тази соматична инактивация е често наблюдавана при полипи и при карцином на пациенти с PJS.
Хистологично полипите са хамартоми. Характеризират се с хиперплазия на гладко-мускулна тъкан, дървовидно разклонена по цялото продължение на полипа. Това придава на лезията вид на псевдо-инвазия, тъй като някои от епителни клетки, обикновено от доброкачествени жлези, са заобиколени от гладко-мускулна тъкан.
Какви са характеристиките на синдрома?
PJS се характеризира с комбинация от пигментни лезии по устната лигавица и стомашно-чревни полипи. Броят, размерите и местоположението на полипите варират от пациент на пациент. Поради генетичното разнообразие на синдрома са описани и случаи с изолирани кожно-лигавични пигментации без полипи.
Съществуват добре установени клинични критерии за диагноза на синдрома на Пьотц-Йегерс –хистологично доказани хамартомни полипи и поне две от следните: тънкочревна локализация на полипозата, кожно-лигавични пигментации, фамилна анамнеза за PJS.
Най-често срещаният симптом е периодичната коликообразна коремна болка причинява от чревна обструкция и преходна интусусцепция. Мелена и ректално кървене се появят по-рядко, а хематемезата е необичайна. Възможни клинични прояви на болестта са и протеин-губещата ентеропатия, както и чувството за гастроинтестинална тежест.
Хиперпигментираните кожно-лигавични макули могат да бъдат наблюдавани по устните, букалната лигавица, около устата и очите, ноздрите, също така и по пръстите, ходилата, дланите, аналната област и интестиналната мукоза. Макулите са плоски, синьо-сиви до кафеникаво-черни петна, 2-4 mm в диаметър. Най-често се развиват до към 5-годишна възраст, но по някой път са налице още от раждането. Пигментните лезии по крайниците могат да избледнеят с времето, докато тези по устната лигавица се задържат цял живот.
За какво да внимаваме при диагноза – синдром на Пьотц-Йегерс ?
Най-честото усложнение на PJS e интестиналната обструкция, наблюдавана при около 45% от пациентите, други усложнения са абдоминална болка, в следствие на чревен инфаркт, ректално кървене, поради улцерация и екструзия на полип.
PJS значително повишава риска от развитие на интестинални и екстраинтестинални злокачествени заболявания. Общият относителен риск от рак е по-голям при жените, отколкото при мъжете и най-голям за развитие на гастроинтестинални, панкреатични и гинекологични карциноми.
Също така, при пациенти със синдром на Пьотц-Йегерс, може да се наблюдава и рак на гърдата, обикновено в по-ранна възраст като не рядко може да бъде билатерален. Поради повишения риск от аденокарцином на панкреаса при PJS, ендоскопската ехография се очертава като един сравнително нов метод за ранна диагностика.