Към всички статии
Видове рак на стомаха
Карциномът на стомаха, наричан още рак на стомаха, започва когато здравите клетки в стомаха започнат неконтролируемо делене. Един тумор може да бъде злокачествен или доброкачествен. Карциномите са злокачествени, което означава, че туморът може да расте и да се разпространява в други части на тялото. Доброкачественият тумор може да расте, но не се разпространява. Ракът може да започне в която и да е част от стомаха. Той може да се разпространи в близките лимфни възли и други части на тялото, като например черния дроб, костите, белите дробове и яйчниците при жените.
Най-честият вид рак на стомаха е аденокарциномът. Той започва в жлезистата тъкан, която покрива вътрешността на стомаха.
Други видове злокачествени тумори, които се образуват в стомаха могат да бъдат лимфом, сарком и карциноидни тумори, но те са по-редки.
Рискови фактори и превенция
Рисковият фактор е нещо, което увеличава шансовете на човек да развие рак. Въпреки че рисковите фактори често оказват влияние върху развитието на тумора, повечето от тях не причиняват директно рак. Някои хора с налични различни рискови фактори никога не развиват карцином, докато други го развиват без известни налични рискови фактори. Все пак познаването на рисковите фактори и говоренето за тях с вашия лекар може да ви помогне да направите по-информиран избор за начина на живот и грижата за вашето здраве.
Следните фактори могат да повишат риска от развитие на рак на стомаха:
• Възраст. Ракът на стомаха се среща най-често при хора над 55 години.
• Пол. Мъжете са два пъти по-склонни да развият рак на стомаха от жените.
• Бактерии. Често срещаната бактерия, наречена Helicobacter pylori или H. pylori, причинява възпаление на стомаха и язва. Също така се счита за една от основните причини за рак на стомаха. Може да се извърши изследване за Н. pylori и при налична инфекция, тя може да се лекува с антибиотици. Тестването на H. pylori се препоръчва, ако сте имали роднина от първа линия, като например родител, сестра или дете, при които е диагностициран рак на стомаха или инфекция с H. pylori. Други членове на семейството също могат да го имат. Инфекцията трябва да се лекува, ако бъде открита.
• Семейна история / унаследяване. Хората, които имат родител, дете или брат / сестра с рак на стомаха, са изложени на повишен риск. В допълнение, някои наследствени генетични нарушения, като наследствен дифузен рак на стомаха, синдром на Линч, наследствен рак на гърдата и яйчниците и фамилна аденоматозна полипоза , могат да имат повишен риск от рак на стомаха.
• Раса/етнос. Ракът на стомаха е по-често срещан при чернокожи, испанци и азиатци.
• Диета. Диетата с високо съдържание на сол е свързана с повишен риск от рак на стомаха. Това включва храни, консервирани чрез сушене, пушене, осоляване или накисване и храни с голямо количество добавена сол. Консумирането на пресни плодове и зеленчуци може да помогне за намаляване на риска.
• Предишни операции или общо състояние. Хората, които са претърпели стомашна операция, имат злокачествена анемия или ахлорхидрия, са с по-висок риск от развитие на рак на стомаха. Злокачествената анемия е тежко намаляване на броя червени кръвни клетки, причинено от неправилно абсорбиран витамин В12. Ахлорхидрия е липсата на хлороводородна киселина в стомашните сокове, които помагат при храносмилането.
• Експозиция в работната среда. Излагането на определени вредни прахове и газове може да увеличи риска от развитие на рак на стомаха.
• Тютюнопушенe и алкохол. Тютюнопушенето и прекомерната консумация на алкохол могат да увеличат риска от развитие на рак на стомаха.
• Затлъстяване. Излишното телесно тегло увеличава риска от развитие на рак на стомаха.
Симптоми
Ракът на стомаха обикновено не се открива в ранен етап, тъй като често не предизвиква специфични симптоми. Когато се появят симптоми, те могат да бъдат неясни и могат да бъдат част от долуизброените. Важно е да запомните, че тези симптоми могат да бъдат причинени и от много други заболявания, като стомашен вирус или язва.
• Запек или киселини;
• Болка или дискомфорт в корема;
• Гадене и повръщане, особено повръщане на твърда храна малко след хранене;
• Диария или запек;
• Подуване на стомаха след хранене;
• Загуба на апетит;
• Усещане за засядане на храната в гърлото по време на хранене.
Симптомите на напреднал рак на стомаха могат да включват:
• Слабост и умора;
• Повръщане на кръв или кръв в изпражненията;
• Рязка загуба на тегло.
Ако се притеснявате за някакви промени, които преживявате, говорете с Вашия лекар. Вашият лекар ще попита от колко дълго имате симптомите, в допълнение към други въпроси. Това ще помогне да се разбере причината за проблема, наречена диагноза.
Ако се диагностицира рак, облекчаването на симптомите остава важна част от грижата за рака и лечението. Това може да се нарече и управление на симптомите, палиативни грижи или поддържащи грижи. Не забравяйте да поговорите с вашия здравен екип за симптомите, които изпитвате, включително нови симптоми или промяна в симптомите.
Поставяне на диагноза
Лекарите използват различни изследвания, за да открият стомашния карцином. Те правят също така тестове, за да проучат дали туморът се е разпространил в друга част на тялото, различна от мястото, от което е започнал. Ако това се случи, процесът се нарича метастазиране. Образните изследвания могат да покажат дали туморът се е разпространил. Лекарите могат да направят и други изследвания с цел да научат кои лечения ще са най-подходящи за стадия на заболяването.
За повечето видове рак биопсията е единственият сигурен начин за лекаря да разбере дали в определена област на тялото има тумор. При биопсия лекарят взема малка проба от тъкан за тестване в лаборатория. Ако биопсията не е възможна, лекарят може да предложи други изследвания, които ще помогнат за поставянето на диагноза.
Списъкът по-долу описва възможностите за диагностициране на стомашен карцином. Не всички изброени изследвания са показани за всеки пациент. Вашият лекар ще вземе под внимание следните фактори при избора на изследване:
• видът на предполагаемия карцином;
• съществуващите признаци и симптоми;
• възраст и общо здравословно състояние;
• резултатите от предишни медицински изследвания;
• предварителни тестове.
В допълнение към физикалното изследване, могат да се използват и следните тестове за диагностициране на стомашен карцином:
• Биопсия. Биопсията е отстраняването на малко количество тъкан за изследване под микроскоп. Други изследвания могат да предполагат наличието на рак, но само биопсията може да постави диагнозата. След това патологът анализира пробата. Патологът е лекар, който специализира в интерпретирането на лабораторни тестове и оценяването на клетките, тъканите и органите за диагностициране на болестта.
• Ендоскопия. Ендоскопията позволява на лекаря да види вътрешността на тялото с тънка, осветена, гъвкава тръба, наречена гастроскоп или ендоскоп. Пациентът може да бъде седиран (упоен), тъй като тръбата се вкарва през устата, надолу по хранопровода и достига стомаха и тънкото черво. Лекарят може да вземе част от тъкан като биопсия по време на ендоскопията и да я изследва за признаци на рак.
• Ендоскопски ултразвук. Този тест е подобен на ендоскопия, но гастроскопът има малка ултразвукова сонда в края. Ултразвукът използва звукови вълни, за да създаде картина на вътрешните органи. Едно ултразвуково изображение на стената на стомаха помага на лекарите да определят до каква степен ракът се е разпространил в стомаха и близките лимфни възли, тъкани и органи, като черния дроб или надбъбречните жлези.
• Рентгенова снимка. Рентгеновото изображение е начин да се създаде картина на структурите в тялото, като се използва малко количество радиация.
• Бариева каша. Пациентът поглъща специална каша, съдържаща барий, след което се правят редица рентгенови снимки. Барият покрива лигавицата на хранопровода, стомаха и червата. По този начин тумори или други аномалии по-лесно се визуализират под рентгеновите лъчи.
• Компютърна томография (КT или КAТ). Компютърната томография или скенерът е неинвазивно медицинско изследване, при което с помощта на рентгенови лъчи и компютърна обработка се изгражда детайлен триизмерен образ на различни органи или анатомични зони на човешкото тяло. Понякога се използва специално багрило, т.нар. контрастно вещество, за по-подробен изглед. Контрастното вещество може да се приложи интравенозно или да се приеме през устата.
• Магнитно-резонансна томография /ЯМР/. При този вид изследване се използват магнитни полета, а не рентгенови лъчи, за да се представи детайлно изображение на различни зони на тялото. ЯМР се използва и за измерване на размерите на тумора. Преди сканирането на пациента се дава специално багрило, за да се създаде по-ясна картина. Контрастното вещество се инжектира във вената на пациента.
• Позитронна емисионна томография PET (ПЕТ) или PET-CT (ПЕТ-КТ) сканиране. ПЕТ сканирането обикновено се комбинира с КТ изследване (виж по-горе), наречено PET-CT (ПЕТ-КТ) сканиране. Въпреки това, може да чуете Вашия лекар да нарече тази процедура само ПЕТ скенер. ПЕТ сканирането е начин да се създадат снимки на органи и тъкани в тялото. Малко количество радиоактивна глюкоза се инжектира в тялото на пациента.
• Тя се поглъща от клетките, които използват най-много енергия. Тъй като ракът е склонен да използва енергията си активно, той абсорбира повече от радиоактивната глюкоза. Скенерът след това регистрира поглъщането на това вещество в тялото и показва зоните, в които то се е натрупало най-много.
• Лапароскопията. Лапароскопията е малка операция, при която хирургът вмъква тънка, осветена, гъвкава тръба, наречена лапароскоп, в коремната кухина. Използва се, за да се установи дали ракът се е разпространил в лигавицата на коремната кухина или черния дроб. КТ или ПЕТ сканирането често не може да открие рак, който се е разпространил в тези области.
След приключване на диагностичните тестове, Вашият лекар ще обсъди всички резултати с Вас. Ако бъде поставена диагноза рак, то тези резултати ще помагат на лекаря да определи стадия на тумора и да избере най-подходящото лечение за него.
Стадии на заболяването
Стадирането е начин, по който се описва заболяването - къде се намира ракът, дали или къде се е разпространил, засегнал ли е други части на тялото.
Установяването на стадия на заболяването помага на лекаря в определяне на прогнозата на пациента и избора на най-подходящо лечение. Имайте предвид, че за различните видове карцином системата за стадиране може да бъде различна.
TNM-класификация
Един от инструментите, които лекарите използват за описание на стадия е TNM-системата. Използват се получените резултати от направените диагностични изследвания, за да отговорят на следните въпроси:
• Тумор (Т): Какъв е размерът на първичния тумор? Къде се намира?
• Лимфен възел (N): Дали туморът се е разпространил в лимфните възли? Ако е така, къде и колко са засегнатите?
• Метастази (М): Метастазирал ли е ракът в други части на тялото? Ако е така, къде и колко метастази?
Резултатите се комбинират, за да се определи стадия на рака. Съгласно тази класификация има 5 стадия: стадий 0 (нула) и стадий I до IV (от 1 до 4). Стадирането подпомага формирането на общ начин за описание на рака, така че лекарите да могат да работят съвместно и да планират най-доброто лечение.
Тумор (Т) Буквата T плюс цифра (0 до 4) се използва за описание на размера и местоположението на тумора. Някои етапи също са разделени на по-малки групи, които помагат да се опише туморът още по-подробно.
TX: Първичният тумор не може да бъде оценен.
Т0: Няма доказателства за наличие на първичен тумор
Тis: Това е състояние, наречено карцинома ин ситу (in situ). Ракът се намира само в клетките на повърхността на вътрешния слой на стомаха, наречен епители е се е разпространил в други слоеве на стомаха.
Т1: Туморът се е разпространил във вътрешните слоеве на стената на стомаха (ламина проприя, мусколарис мукозе, субмукоза)
T1a: Туморът е нараснал в ламина проприя и/или в мускуларис мукозе.
T1b: Туморът е прораснал в субмукозата.
Т2: Туморът засяга мускуларис проприа - мускулния слой на стомаха.
Т3: Туморът преминава през всички слоеве на мускулната и засяга съединителната тъкан, но не и обвивката на стомаха, наречена перитонеум, както и серозата, която представлява външният слой на стомаха.
Т4: Туморът е преминал през всички слоеве на мускулната тъкан, стигнал е до съединитeлната тъкан, засяга перитонеалната обвивка или серозата, или органите в съседство
T4a: Туморът е прораснал в серозата.
T4b: Туморът е прораства в съседни органи.
Лимфни възли (N)"N" в TNM-системата обозначава лимфните възли. Лимфните възли в корема се наричат регионални лимфни възли. Лимфните възли в други части на тялото се наричат далечни лимфни възли. Общата прогноза за пациентите с рак на стомаха се основава на броя на регионалните лимфни възли, показващи признаци на метастазирал рак.
NX: Регионалните лимфни възли не могат да бъдат оценени.
N0 :Ракът не се е разпространил в регионалните лимфни възли.
N1: Ракът се е разпространил в 1 до 2 регионални лимфни възела.
N2: Ракът се е разпространил в 3 до 6 регионални лимфни възела.
N3: Ракът се е разпространил в 7 или повече регионални лимфни възли.
N3a: Ракът се е разпространил в 7 до 15 регионални лимфни възли.
N3b: Ракът се е разпространил в 16 или повече регионални лимфни възли.
Метастази (М)"М" в системата TNM показва дали ракът се е разпространил в други части на тялото, наречено далечни метастази.
MX: Далечните метастази не могат да бъдат оценени.
M0 Ракът не се е разпространил в други части на тялото.
М1: Ракът се е разпространил в друга част или части от тялото.
Стадиране на рака
Лекарите определят етапа на рака чрез комбиниране на класификациите T, N и M.
Стадий 0: Това също се нарича карцинома ин ситу (in situ). Ракът се среща само на повърхността на епитела. Ракът не е прораснал в други слоеве на стомаха. Този етап се счита за ранен рак (Tis, N0, M0).
Стадий IA: Ракът е прораснал във вътрешния слой на стената на стомаха, но не се е разпространил в лимфните възли или други органи (T1, N0, M0).
Стадий IB: Ракът на стомаха се нарича етап IB в някое от тези две условия:
• Ракът е прораснал във вътрешните слоеве на стената на стомаха и се е разпространил в 1 до 2 лимфни възела (T1, N1, M0).
• Ракът е прораснал във външните мускулни слоеве на стената на стомаха. Той не се е разпространил в лимфните възли или други органи (T2, N0, M0).
Стадий IIА: Ракът на стомаха е стадий IIА за всяко едно от изброените състояния:
• Ракът е прораснал във вътрешния слой на стената на стомаха и се е разпространил в 3 до 6 лимфни възела, но не и другаде (T1, N2, M0).
• Ракът е прораснал във външните мускулни слоеве на стената на стомаха. Той се е разпространил в 1 до 2 лимфни възела, но не и другаде (T2, N1, M0).
• Ракът е преминал през всички слоеве на мускулната съединителната тъкан но не прораства в перитонеалната обвивка или серозата; не се разпространява в лимфни възли или в околните органи (Т3, N0, M0).
Стадий IIБ: Рак на стомаха е стадий IIB за всяко едно от тези състояния:
• Ракът е прораснал във вътрешните слоеве на стената на стомаха и се е разпространил в 7 до 15 лимфни възела (Т1, N3a, M0).
• Ракът е прораснал във външните мускулни слоеве на стената на стомаха, засяга 3 до 6 лимфни възела (T2, N2, M0).
• Ракът е преминал през всички слоеве на мускулната съединителната тъкан, но не нараства в перитонеалната обвивка или серозата, засяга 1 до 2 лимфни възела (T3, N1, M0).
• Ракът е преминал през всички слоеве на мускулната тъкан до съединителната тъкан, прораства в перитонеалната обвивка или серозата (T4a, N0, M0).
Стадий IIIA: Ракът на стомаха е стадий IIIA за всяко едно от тези състояния:
• Ракът е прораснал във външните мускулни слоеве на стомашната стена, обхваща 7 до 15 лимфни възела, но не и други органи (T2, N3a, M0).
• Ракът е преминал през всички мускулни слоеве, но не засяга перитонеалната обвивка или серозата. Обхваща 3 до 6 лимфни възела, но не и на други органи (Т3, N2, M0).
• Ракът е преминал през всички мускулни слоеве, прораства в перитонеалната обвивка или серозата и се е разпространил на 1 до 2 лимфни възела, но не и в други органи (T4a, N1, M0).
• Ракът е преминал през всички мускулни слоеве, прораства в близки органи или структури, но не се е разпространила към лимфни възли или далечни части на тялото (T4b, N0, M0).
Стадий IIIБ: Ракът на стомаха е стадий IIIB за всяко от следните състояния:
• Ракът е прораснал във вътрешния слой на стената на стомаха или външните мускулни слоеве на стомашната стена. Обхваща 16 или повече лимфни възли, но не засяга отдалечени части на тялото (T1 или T2, N3b, M0).
• Ракът е преминал през всички мускулни слоеве, но не обхваща перитонеалната обвивка или серозата, разпространил се е в 7 до 15 лимфни възела (Т3, N3a, M0).
• Ракът е преминал през всички мускулни слоеве, обхваща перитонеалната обвивка или серозата, както и 7 до 15 лимфни възли (T4a, N3a, M0).
• Ракът е преминал през всички мускулни слоеве и е израснал в близки органи или структури, разпространил се е в 1 до 6 лимфни възли (T4b, N1 или N2, M0).
Стадий IIIC: Ракът на стомаха е в стадий IIIC при всяко от следните състояния:
• Ракът е преминал през всички мускулни слоеве, нараснал е в перитонеалната обвивка или серозата, разпространил се е до 16 или повече лимфни възли (Т3 или Т4а, N3b, M0).
• Ракът е преминава през всички мускулни слоеве и прораства в близки органи или структури. Обхваща 7 или повече лимфни възли, но не и други части на тялото (T4b, N3a или N3b, M0).
Стадий IV: Стадий IV рак на стомаха описва рак от всякакъв размер, който се е разпространил в отдалечени части на тялото в допълнение към областта около стомаха (всеки T, всеки N, M1).
Рецидивиращ рак: Рецидивиращият рак е този, който се е завърнал след лечение. Може да е локален рецидив, което означава, че ракът се е върнал на мястото, откъдето е започнал. Или може да е далечна метастаза. Ако ракът се върне, ще се проведат нови изследвания, сходни с тези, направени по време на първоначалната диагноза.
Какви са вариантите за лечение?
При назначаването на противотуморно лечение често заедно работят различни по специалност лекари, за да създадат цялостен план за лечение на пациента, който съчетава различни видове поведение. Това се нарича мултидисциплинарен екип. За рак на стомаха този екип може да включва следните лекари:
• Гастроентеролог - това е лекар, специализирал в заболяванията на стомашно-чревния тракт;
• Хирург или хирург онколог;
• Медицински онколог – това е лекар, специализиран в лечението на рак чрез лекарствена терапия (химиотерапия, таргетна терапия, имунотерапия и др.);
• Лъчетарапевт – това е лекар, специализирал в лечението на рак с лъчетерапия;
• Патолог – това е лекар, специализирал в изследването на тъканни проби в лабораторни условия;
• Радиолог – това е лекар, специализирал в образната диагностика.
Ракът на стомаха може да бъде лекуван с хирургия, лъчетерапия, химиотерапия, таргетна или имунотерапия. Често се използва мултимодален подход- комбинация от тези методи за лечение. Вариантите и препоръките за лечение зависят от различни фактори, като вида и стадия на рака, общото състояние и придружаващите заболявания на пациента. Планът за лечение може да включва и повлияване на появилите се симптоми и нежелани реакции.
Хирургично лечение
Целта на хирургичното лечение е премахването на тумора. Видът на използваната операция зависи от стадия на рака.
За много ранен стадий (T1a) някои лекари могат да препоръчат лапароскопска операция, наречена ендоскопска мукозна резекция. Това е отстраняването на тумора чрез ендоскоп.
В ранните стадии (стадий 0 или I-ви), когато ракът е все още само в стомаха, операцията се използва за отстраняване на част от стомаха и регионалните лимфни възли. Това се нарича частична гастректомия. При частична гастректомия хирургът свързва останалата част от стомаха с хранопровода или тънките черва.
Ако ракът се е разпространил до външната стена на стомаха, с или без да се е разпространил в лимфните възли, може да се използва хирургична интервенция, химиотерапия или лъчетерапия. Хирургът може да извърши частична или пълна гастректомия, която е отстраняването на целия стомах. По време на пълна гастректомия хирургът прикрепва хранопровода директно към тънките черва.
Гастректомията е сериозна операция и може да има сериозни странични ефекти. След тази операция пациентът ще може да яде само малко количество храна на едно хранене. Често срещан нежелан ефект са група симптоми, известни като дъмпинг синдром, който включва крампи, гадене, диария и замаяност след хранене. Това се случва, когато храната влезе в тънките черва твърде бързо. Лекарят може да предпише лекарства, които да контролират тези симптоми. Симптомите обикновено намаляват или изчезват след няколко месеца, но могат да останат и постоянни. Пациентите, на които е отстранен целия стомах, могат да се нуждаят от редовни инжекции на витамин В12, тъй като те вече не могат да абсорбират този основен витамин чрез стомашната лигавица. Преди операция говорете с хирурга за възможните странични ефекти от конкретната оперативна интервенция.
Регионалните лимфни възли често се отстраняват по време на операцията, тъй като ракът може да се е разпространил в тези лимфни възли. Това се нарича лимфаденектомия. Все още има дебат колко лимфни възли трябва да бъдат премахнати. В Европа и особено в Япония по стандарт се премахват повече на брой лимфни възли, отколкото при извършването на операцията в Съединените щати.
Когато ракът се диагностицира в напреднал стадии ( IV-ти ), хирургията обикновено не се препоръчва като основно лечение.
Лъчетерапия
Лъчетерапията използва високоенергийни йонизиращи лъчи или други частици за унищожаване на раковите клетки. Един курс лъчетерапия обикновено се състои от определен брой процедури, правени за определен период от време. Лъчетерапията може да бъде използвана преди операцията за намаляване на размера на тумора или след операция за унищожаване на останалите ракови клетки.
Страничните ефекти от лъчетерапия включва