Към всички статии

Ролята на човешкия микробиом и чревната микробиота в храненето и здравето

Човешкото тяло е дом на огромна и разнообразна общност от микроорганизми, състояща се от бактерии, гъби, протозои и вируси. Сборът от всички тях се нарича микробиота, а съвкупността от генетичната информация на тези микроорганизми се нарича микробиом. Смята се, че човешката микробиота е съставена от над 10 000 микроорганизми, по-голямата част от тях в дебелото черво, и над 8 милиона уникални гени, свързани с различните микроорганизми.
Каква е ролята на микробиома за нашето здраве?Микробиомът играе ключова роля за човешкото здраве, като поддържа чревната цялост и бариерната функция на кожата, отговаря за правилното разграждане на храната и усвояването на хранителните вещества, осигурява полезни мастни късоверижни киселини като бутират, регулира имунната система, държи в изправност метаболизма, защитава организма от инфекции като секретира бактериоцини и антагонизиращи патогени.
Какво уврежда чревния микробиом?Съществуват различни фактори, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху развитието и качеството на чревната флора – липса на разнообразна храна, липса на пробиотици и пребиотици, прием на антибиотици, стрес, недостатъчен сън, цигари, алкохол, заседнал начин на живот – липса на физическа активност.
Четири ключови промени биха помогнали да се увеличат „приятелските“ бактерии в червата и да се потиснат вредните бактерии
Прием на разнообразна и питателна хранаХрани, богати на пребиотични влакна – бобови растения, лук, чесън, аспержи, артишок, овес, банани и ядки; храни с естествени пробиотици – всички ферментирали храни, кисело мляко, кефир, кимчи, темпе, комбуча и др.; храни, богати на полифеноли – боровинки, червено вино, черен шоколад и зелен чай; пълнозърнести храни с високо съдържание на фибри, които се усвояват лесно от добрите чревни бактерии и дори подпомагат отслабването; плодове и зеленчуци – съдържат влакна, които са полезни за армията от добри бактерии в червата.
Движение10 000 крачки на ден и спорт поне 2 пъти седмично, дори 20-минутни занимания като йога, гимнастика, танци и разходка в парка могат да окажат положителен ефект върху чревната флора.
Пълноценен сънСънят и бактериите в тялото ни също са неразривно свързани – липсата на сън дава тласък на вредните бактерии и те се увеличат рязко, а при достатъчния сън добрите бактерии в червата получават „енергия“ и могат да се справят без проблем с лошите си „съперници“.
Редовно проследяване на микробиомния статусГенетичните чревни тестове са най-иновативните способи за измерване на здравето на червата. Най-модерното такова изследване в България е „Микробиомен паспорт“, който разкрива цялостната картина на състоянието на микробиома.
Възможности за възстановяване на чревния микробен дисбаланс:Факторите на околната среда, свързани с диетата, лекарствата и антропометричните мерки, са определящи за състава на микробиотата. Чревната микробиота осигурява основни способности за ферментация на несмилаеми субстрати като диетични фибри и ендогенна слуз. Допълнително помага в растежа на специализирани микроби, които произвеждат късоверижни мастни киселини (КМК) и газове.
Пробиотиците са живи микроорганизми, които в необходимите количества допринасят за здравето на гостоприемника като оказват положително въздействие върху храносмилането, подобряват имунната система и влияят положително на нашето здраве. Хранителният режим и приемът на пробиотични бактерии могат да окажат съществено влияние върху състава на чревната микробиота.
Пробиотиците имат и редица други полезни ефекти, като подобряване на метаболизма на лактозата, укрепване на имунната система, лечение на стомашно-чревни заболявания (напр. възпалителни заболявания на червата) и алергии (напр. атопичен дерматит), намаляване на телесното тегло и понижаване нивата на кръвното налягане и холестерола, лечението на остра диария по време на почивка и по време и след лечение с антибиотици.
Пребиотик са неразтворимите фибри, които допринасят за по-добрата степен на преживяемост и растеж на пробиотиците и други, безвредни за здравето, микроорганизми в тялото.
Фибрите се считат за пребиотик, ако стомашните ензими не могат да ги разрушат и не се абсорбират в тънките черва.
Приемът на Пребиотици намалява честотата и продължителността на диарията, намалява възпалението на червата, представлява защита от развитието на рак на червата, допринася и за по-високата абсорбция на минерали от храната, намалява риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания, повишава чувството за ситост, допринася за поддържане на нормално телесно тегло.
Пребиотиците могат да се приемат с храната или под формата на хранителни добавки: фруктоолигозахариди, галактоолигозахариди, ксилоолигозахариди, полизахариди и нишесте.
Приемът на синбиотици, комбинацията от про- и пребиотици в един препарат, допринася за по-балансирана чревна микробиота, предот­вратява запека и диарията, влияе върху имунната система, допринася за намаляване на канцерогенните вещества в червата, оказва антиалергично действие, предотвратява развитието на остеопороза, намалява нивата на мазнини и захар в кръвта.
За оптималния ефект на пробиотиците е от решаващо значение изборът на правилния пробиотик и приемът на достатъчно количество. Препоръчителната дневна доза е най-малко един милиард пробиотични бактерии.
В лекарската практика има редица състояния, при които могат да се докажат ползите от приема на пробиотици:
1. ААД (Антибиотик-асоциирана диария)
Няколко изчерпателни мета-анализа, публикувани наскоро, показват, че пробиотиците значително намаляват честотата на ААД (RR 0.39–0.43) [McFarland, 2006; Szajewska and Mrukowicz, 2005; Кремонини и сътр. 2002 г.; D’Souza и др. 2002]. Един от мета-анализите установи, че L. Rh­a­m­­­­nosus и S. Boulardii (смеси от два различни пробиотика) са най-защитни срещу AAД [McFarland, 2006].
2. Инфекциозен колит
Инфекциозната диария както при възрастни, така и при деца може да бъде съкратена от употребата на пробиотици [Allen et al. 2004]. В редица проучвания не е доказано, че колитът Clostridium difficile (КДК) се предотвратява последователно чрез лечение с пробиотик [Pillai and Nelson, 2008; Макфарланд, 2006], но комбинацията от антибиотик срещу инфекциозния агент в комбинация с пробиотик подобрява шансовете за ерадикация и по-бързо възстановяване на чревната лигавица.
3. Възпалителни болести на червата
Лечението на възпалителни заболявания на червата (ВБЧ) с антибиотици е изпълнено с различна ефикасност. Скорошно откритие на генетични полиморфизми (NOD2/CARD15) в CD, които играят роля в разпознаването на бактериални пептидогликани [Inohara et al. 2003 г.; Кобаяши и др. 2005], може да реагира на промени в чревната флора и по този начин да бъде важен в патогенезата и поддържането на ВБЧ [Sartor, 2004].
4. Паучит
Най-силното доказателство за употребата на пробиотици при ВБЧ е при превенцията и лечението на паучит [Mimura et al. 2004 г.; Kuisma et al. 2003 г.; Gionchetti et al. 2000, 2003]. След проктоколектомия с илеална торбичка (паучитът или острото и хронично възпаление на илеалния резервоар) е най-честото дългосрочно усложнение на тази операция, което се среща при до 20% от пациентите в рамките на първата година. Изследванията на микрофлората в торбичката показват дефицит на стрептококови видове [Komanduri et al. 2007].Това доведе до редица проспективни контролирани клинични изпитвания на прием на пробиотик, в рамките на 9-12 месеца, за превенция и лечение на паучит [Gionchetti et al. 2000, 2003; Mimura et al. 2004]. Тези проучвания показват постоянно намаляване на честотата и рецидив на възпалителния отговор.
5. Синдром на раздразненото черво (СРЧ)
Редица изследователи съобщават за промени в микрофлората на стомашно-чревния тракт при пациенти със СРЧ [Kassinen et al. 2007 г.; Шанахан, 2007]. Наскоро бяха публикувани доклади за променливо разпространение на бактериален свръхрастеж на тънките черва (СБСР) при СРЧ [Posserud et al. 2007 г.; Лин, 2004]. Симптомите на СРЧ като подуване на корема или метеоризъм се приписват на възможни промени в чревната микрофлора и пробиотиците са използвани емпирично за лечение на тези трудни симптоми [Kim et al. 2003, 2005].
Ефектът на пробиотиците върху други заболявания на стомашно-чревния тракт също е изследван, включително непоносимост към лактоза, инфекция с Helicobacter pylori, микроскопичен колит, профилактика и лечение на дивертикулит и дори превенция на рак на дебелото черво. Проучванията са били малки и мета-анализите са твърде променливи, за да се направят твърди заключения, но ползи от приема са били описани при всички изброени по-горе състояния
Автор: д-р Николай Георгиев, списание Medinfo; брой 11, 2021г