Към всички статии
Синдромът на раздразненото черво е едно от най-често диагностицираните заболявания на гастро-интестиналният тракт. Характеризира се с променлив клиничен ход, разнообразни симптоми и добра прогноза.
Протича хронично с епизоди на обостряния и подобрения на състоянието.
Съгласно Рим IV ,критериите за диагностициране на синдром на раздразненото черво са:
Пациентите имат повтаряща се (рецидивираща) коремна болка средно поне 1 ден седмично през предходните 3 месеца, което е свързано с 2 или повече от следните:
- свързана с дефекацията
- свързана с промяна на честотата на изхожданията
- свързана с промяна на формата/вида на изпражненията.
Критериите трябва да са изпълнени за последните 3 месеца, със симптоматично начало най-малко 6 месеца преди поставяне на диагнозата.
Рискови фактори за заболяването са:
- млади жени под 35 г.
- фамилна анамнеза за наличие на синдрома в преките роднини
- известна психическа предиспозиция
Има много теории за етиологията на IBS , като една от основните е нарушение в оста мозък – черво (връзката между централната и ентералната нервна система).
Тази ос регулира мотолитета, висцералната перцепция и др.
Пациенти с IBS реагират с клинична картина и болка на газовете, които нормално се образуват в дебелото черво и на които здравите индивиди не реагират.
Други етиологични фактори са : нарушение в серотониновата сигнализация, IBS след остри инфекциозни процеси, причинени от Salmonella, Shigella, Campylobacter и др.
В зависимост от нарушенията в дефекацията, могат да бъдат обособени трите основни подтипа на IBS:
- IBS-C (преобладаваща констипация),
- IBS-D (преобладаваща диария)
- BS-M (IBS редуване на констипация и диария).
Хора, чиито симптоми не попадат в нито една от тези категории се счит за некласифицируеми.
За съжаление липсва точен биомаркер за диагностика на синдрома. Все се използва т.нар. „диагностика на изключването” , която отбелязва липса на алармиращи симптоми и покриване на критериите по Рим IV .
Фекалният калпротектин е маркер, който се наблюдава при 90 % от възпалителните чревни заболявания (Болест на Крон, Улцерозен Колит) и който добре ги отграничава от IBS (където е в норма).
За лечение на това състояние се използват комплексни подходи, които включват разговор с пациента и въздействие върху психичното му състояние, физическа активност поне 3 пъти седмично, включване на пробиотици, пребиотици и симбиотици.
Симптоматичното лечение е доста застъпено, като в зависимост от начина на протичане се дават:
- лаксативи ,прокинетици, лактулоза, осмотични агенти и псилиум (при констипация),
- лоперамид, симетикон, бисмут (при диариен синдром),
- спазмолитици, ниски дози трициклични антидепресанти, ментово масло (при болка)
- симетикон, храносмилателни ензими , псилиум (при подуване).
При тежки форми на IBS , както и при такива след инфекциозен процес е добре да се проведе и антибиотично лечение.
Основно в стилът и начинът на живот на тези пациенти трябва да бъде обърнато внимание върху храненето.
Правилното хранене – 5 пъти дневно и изключването на ферментиращи въглехидрати от диетата е еднин от ключовите подходи.
Изработена е така наречената FODMAP диета : "fermentable oligo-, di-, mono-saccharides and polyols", което в превод означава : „ферментеруеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли“.
Общите FODMAP включват:
Фруктоза: проста захар, намерена в много плодове и зеленчуци, която също така съставлява структурата на захарната маса и повечето добавени захари.
Лактоза: Въглехидрат в млечни продукти като мляко.
Фруктани: Намерени в много храни, включително зърнени храни като пшеница, лимец, ръж и ечемик.
Галактани: Намирани в големи количества в бобови растения.
Полиоли: Захарни алкохоли като ксилитол, сорбитол, малтитол и манитол. Те се намират в някои плодове и зеленчуци и често се използват като подсладители.
Полезните бактерии в дебелото черво използват FODMAP за гориво, чрез процеса ферментация . Така се отделя газ , който причинява храносмилателни симптоми при чувствителните индивиди- газове, подуване на корема, болка и запек. Пациентите усещат коремът си подут и уголемен.
FODMAPs също са осмотично активни, което означава, че те могат да изтеглят вода в червата и да допринесат за диария.
Има доказателства,че LOW FODMAP може да бъде полезна за хора с възпалителни заболявания на червата (IBD) като болестта на Crohn и улцерозен колит, както и в допълнение към лечениетито на други състояния като:
Други форми на функционално стомашно-чревно разстройство (FGID);
Тънкочревен бактериален свръхрастеж (SIBO);
Някои автоимунни състояния/заболявания като ревматоиден артрит, множествена склероза или автоимунен тиреоидит;
Фибромиалгията или други здравословни проблеми, при които пациентите са забелязали, че се задействат от определени храни;
Повтаряща се мигрена, която се задейства след определени хранения.
Възпалителна болест на червата (IBD)
В приложената таблица са отбелязани храни с високо и такива с ниско съдържание на FODMAP.
Тези списъци не са нито окончателни, нито изчерпателни. Естествено, има храни, които не са изброени тук, и са високи или ниски FODMAPs.
При налична непоносимост, диета с ниско съдържание на FODMAP може да намали оплакванията , което от своя страна има положителни психологически ползи, тъй като е известно, че тези нарушения в храносмилането предизвикват стрес и са силно свързани с психични разстройства като тревожност и депресия
Обикновено се препоръчва да се премахнат напълно всички храни с висок FODMAP в продължение на няколко седмици.
Тази диета е малко вероятно да работи, ако се елиминират само някои храни с високо съдържание на FODMAP, но не и други.
След няколко седмици следва повторно поетапно въвеждане на храни с високо съдържание на FODMAP . По този начин може да се разбере кои храни толерира организма и кои трябва а бъдат избягвани.
Препоръчва се подготвянето на хранителен дневник, преди започването на FODMAP диетата, за отбелязване на ефекта от приемането на определени храни.
Трябва да се търси златната среда, при която симптомите на IBS не са налице, храносмилането е нормално, а храненето – балансирано и разнообразно.
Диетата трябва да е строго индивидулана и трябва да се извърши адекватна преценка от специалист кои храни да бъдат изключени и кои реално предизвикват симптоми.
Въпреки че диетата с ниско съдържание на FODMAP може да не елиминира всички проблеми с храносмилането, шансовете са високи, че това може да доведе до значителни подобрения.