Към всички статии
Неинфекциозни хепатити – етиология и клинична картина
В тази група се включват автоимунните хепатити, токсичните хепатити и хепатити при метаболитни заболявания.
При токсичните хепатити чернодробното възпаление възниква като реакция към определени вещества, постъпили в организма – алкохол, лекарства, хранителни добавки и други. Токсичният хепатит може да се развие за часове или дни след постъпването на токсините в организма или след продължителен период на системно излагане на организма.
Някои от токсичните субстанции, които може да доведат до токсичен хепатит включват:
🔸 Алкохол – системната и продължителна употреба на алкохол може да доведе до алкохолен хепатит, чернодробна цироза и чернодробна недостатъчност;
🔸 Лекарства, отпускани без рецепта – нестероидни противовъзпалителни средства, използвани за понижаване на температурата и като болкоуспокояващи – Парацетамол, Ацетилсалицилова киселина, Ибупрофен, Напроксен – особено когато се приемат често и в комбинация с алкохол;
🔸 Лекарства, назначени от лекар – някои антибиотици – Амоксицилин/Клавуланова киселина, Кларитромицин, Изониазид, Рифампин и други; антигъбични средства – напр. Кетоконазол; имуномодулиращи – Азaтиоприн; други лекарства – Фенитоин, Валпроева киселина, Метилдопа, Хлорпромазин, Амиодарон, липидопонижаващи, някои антивирусни препарати, орални контрацептиви, анаболни стероиди и много други;
🔸 Растителни продукти и добавки – някои билки и растителни продукти се смята, че могат да увредят черния дроб – алое вера, черен оман и други;
🔸 Индустриални химикали – работещите в среда с химични вещества са системно изложени на тяхното действие, което може да доведе до чернодробно увреждане и токсичен хепатит. Такива химикали са винилхлорид, тетрахлорокарбон, хербициди, пестициди, полихлорирани фенилни производни.
Предразположени към токсично увреждане на черния дроб и развитие на токсични хепатити са лицата с подлежащо чернодробно увреждане; страдащи от хроничен вирусен хепатит, системно употребяващите алкохол; женският пол и възрастните са с повишен риск от токсично чернодробно увреждане, особено ако са изложени на хепатотоксични химикали в работна среда.
При леките форми на токсичен хепатит може да липсват оплаквания и съществени отклонения в обективното състояние и лабораторните показатели. Клиничната картина при умерено тежки и тежки форми на токсичен хепатити включва:
🔹 Жълтеница (иктер) – често внезапно настъпил, поради острото увреждане на черния дроб;
🔹 Сърбеж;
🔹 Коремна болка – най-често в дясно подребрие;
🔹 Отпадналост, безсилие;
🔹 Безапетитие;
🔹 Гадене и повръщане;
🔹 Втрисане;
🔹 Загуба на тегло;
🔹 Обриви;
🔹 Тъмно оцветяване на урината.
Чернодробната стеатоза представлява натрупване на липид в черния дроб – т.нар. омазняване на черния дроб. Липидите в черния дроб може да доведат до чернодробно възпаление и увреждане на чернодробните клетки – състояние, известно като неалкохолен стеатохепатит (НАСХ). НАСХ по-често развиват лица със затлъстяване, диабетици, страдащи от дислипидемии и метаболитен синдром. Натрупването на липиди в чернодробните клетки и липидното окисление нарушава мембраната на чернодробните клетки. Разрушената тъкан се замества със съединителна тъкан, което води до фиброза и развитие на чернодробна цироза.
НАСХ протича безсимптомно или с неспецифични оплаквания – отпадналост, безсилие, тежест и болка в дясно подребрие, коремен дискомфорт. Черният дроб е увеличен. При напредване на чернодробното увреждане и чернодробната цироза оплакванията се задълбочават.
👉 Усложнения при хепатит
Усложненията при острите и хроничните хепатити с различна етиология включват:
🔹 Остра чернодробна недостатъчност;
🔹 Чернодробна цироза и хронична чернодробна недостатъчност – нелекуваните хронични хепатити прогресират до чернодробна цироза с нарушаване на чернодробните функции. 🔹 Чернодробната цироза от своя страна води до усложнения като:
🔹 Портална хипертония – повишено налягане в системата на вена порте, с уголемяване на слезката и варици на хранопровода (разширяване на венозните съдове при прехода на хранопровода към стомаха), което създава риск от кървене и обилна кръвозагуба;
🔹 Анемия;
🔹 Тромбоцитопения – ниски нива на тромбоцитите;
🔹 Хипопротеинемия с хипоалбуминемия – понижени нива на общия белтък и серумния албумин;
🔹 Асцит и отоци – резултат на хипопротеинемията и хипоалбуминемията се натрупва течност в коремната кухина и се наблюдават отоци по крайниците и около очите;
🔹 Спонтанен бактериален перитонит – при асцит има риск от разрастване на бактерии в коремната кухина;
🔹 Хепатоцелуларен карцином – циротично промененият черен дроб е предразположен към развитието на хепатоцелуларен карцином.
✅ Съществува ли профилактика за хепатитите?
Неспецифичните мерки за превенция на остър хепатит А и Е включва създаване на добри условия на живот, канализационни системи, изграждане на хигиенни навици, контрол на водоизточниците и храната.
Неспецифичните мерки за предотвратяване на инфекция с хепатит Б и С включва използване на кондоми при честа смяна на сексуалните партньори, татуиране и поставяне на пиърсинг в надеждни обекти и др.
Ваксино-предотвратими са вирусните хепатити А и Б.
Ограничаването на консумацията на алкохол и хепатотоксични лекарства предотвратява развитието на токсичен хепатит.
Поддържането на нормално тегло, редуциране на холестерола, триглицеридите и кръвната захар са основните мерки, които биха предотвратили чернодробната стеатоза и неалкохолния стеатохепатит.
Какво е лечението на хепатитите?
✅ Лечение на острите вирусни хепатити – при острите вирусни хепатити важно значение има общоукрепващо лечение – покой и почивка, диета, богата на въглехидрати и бедна на мазнини, вливания на глюкозни и водно-солеви разтвори, витамини, симптоматични средства и хепатопротектори – медикаменти, които спомагат чернодробното възстановяване. Хепатопротектори са медикаменти, съдържащи Силимарин, Адеметионин и други. При продължително задържаща се жълтеница, високи нива на билирубина и холестазните ензими се прилага и урзодезоксихолева киселина.
✅ Лечение на хроничните вирусни хепатити – наред с общоукрепващите и хепатопротектични средства има някои особености:
✅ Хроничен хепатит В – лечението включва антивирусни препарати. Лечението започва при установяване на вирусна репликация > 2 000 IU/ml;
✅ Хроничен хепатит С – доскоро лечението включваше интерферон и рибавирин. От няколко години особено ефективни са безинтерфероновите схеми на лечение, които позволяват излекуване от хроничен хепатит С при почти всички.
✅ Лечение на токсичните хепатити – прилага се поддържащо лечение и антидот на съответния токсичен агент, довел до увреждането (ако има такъв). Напр. антидот на Парацетамол е N- ацетилцистеин. Важно е болният да се запознае с рисковете от системната употреба на алкохол и хепатотоксични субстанции и да преустанови приема на такива.
✅ При неалкохолен статохепатит – лечението включва контрол на дислипидемията, високите нива на кръвната захат, редуциране на теглото и хепатопротектори.